От Видин до кралския дворец в Мароко: историята на един от спасените български евреи
На 10 март 2018 година България отбелязва 75-ата годишнина от спасението на българските евреи. Дни преди Деня на спасението един от оживелите от Холокоста - математикът Аврам Папаро (81 г.), описа пред OFFNews спомените си от това време.
" Знаеше се, че отиваме в Полша. Мина един барабанчик през Калето, разсилен в кметството, децата тичахме след него. Каза, че би трябвало да се подготвят пет кг на човек – хранителни запаси, че ще заминат всички евреи. Не обясняваха за какво. Закон за отбрана на нацията. Можеш ли да протестираш ", пита през днешния ден Аврам Папаро.
В първите месеци на онази 1943 година видинските евреи не знаели за лагерите на гибелта. Имали смътна визия, че нещо неприятно се случва в Европа. Но мислили, че ги изселват от България, с цел да работят в Полша.
Полицаите обаче знаели. „ Един мустакат, доста забавен офицер, предложи на родителите ми да ме осинови. „ Вий там, където отивате, не се знае дали ще се върнете, обаче тоя, дребния ми го оставете. Аз ще го виждам като мое дете “, спомня си Папаро. Те отказали.
Майката на Аврам ушила торби от чаршафи, приготвила сухари, чорапи за себе си, брачна половинка си Яко и трите им деца – Рафаел, Естер и Аврам. Но в никакъв случай не събрала багажа им в тях. Товарните влакове с открити вагони, които трябвало да тръгнат в нощта на 9-и против 10 март с към 8 000 евреи от остаряла България по пътя към газовите камери, останали празни на гарите. На 4 март обаче тръгнали вагоните, откарали към 12 хиляди евреи от Западна Тракия и Македония - окупираните от Германия елементи от Гърция и Югославия, които Берлин е дал за администриране на България.
През пролетта на 43-а Папаро е шестгодишно дете. Роден е през август 1936 година във Видин, само че животът му го води първо в София – където приключва междинното и висшето си математическо обучение – по-късно – във Виена, Рабат, Казабланка, където преподава и още веднъж се връща в родната България. Пенсионира се на 60 година като преподавател в столичната 7-ма гимназия, само че продължава да преподава частни уроци. Приключва и с тях, когато е на 80, само че не си дава отмора от дейната си работа в помощ на Организацията на евреите в България „ Шалом “.
Срещу евреите
През 1940 година се приема Закон за отбрана на нацията. Той е оповестен в Държавен вестник и влиза в действие през януари 1941 година С него, наред с останалото, се лишават голям брой права на евреите у нас.
„ По този закон се лишават не доста права, а съвсем всички права на евреите “, споделя 81-годишният през днешния ден Аврам Папаро и изрежда рестриктивните мерки: не могат да работят държавна работа, не могат да бъдат юристи, митничари, нямат право да се женят за българи, да имат друговерци за прислуга. Впоследствие на евреите се постановат големи имотни налози, мъжете от 18 година нагоре пък са вземани всяко лято в трудови лагери.
Лагерите
Бащата на Аврам – Яко, е в трудов лагер всяко лято от 1941 година до 1944 година в това число.
След 9 септември 1944 година някои споделяха, че тези лета са били ужасни, други – че не са били ужасни. Каква е истината? „ Не е правилно нито едното, нито другото “, споделя Папаро и вади към този момент пожълтели фотоси, на които се вижда татко му – облечен в хубава българска военна униформа.
„ Лятото на 1941 година Ето татко ми в Церово, ето палатките. Облечени са в красиви български военни облекла, с ботуши, с колани. “ На друга фотография се вижда група, пристигнала от Видин. На трета – „ моят чичо, сестра ми, брат ми – идваме на посетители в неделя, с цел да забележим татко ми “.
Българите се отнасяли добре, пускали евреите в събота и неделя, до момента в който германците не наложили друго.
„ Един ден минава група от посолството на Германия, след което изпращат депеша на Иван Попов (министър на външните работи по това време – бел. ред.), до неговата картира на ул. „ Дрян “ в кв. Княжево. „ Какви са тия безобразия? Евреите да бъдат с хубави военни български облекла? С колани и хубави ботуши? Как може да ги пускате в събота и неделя в отпуски? Те не заслужават това, те са кучета “.
Положението на евреите стартира да се утежнява. От 42-ра до 44-та те още веднъж са в лагери, само че „ няма и помен от хубавите облекла и храна “. Започват побоища, санкции.
През 1944 година татко му е в лагера в Белене, където има към 700 евреи, а Аврам има явен спомен от завръщането му вкъщи няколко дни преди 9 септември.
„ Дойде въшлясал, измършавял, с някакви шумове в ушите. Разказваше ни, че в случай че някой се провини в нещо, фелдфебелът го санкционира да стои потънал до шията във водата в блатно място покрай брега. През лятото водата е топла, не е неприятна, обаче има пиявици и стартират да те смучат. “
Следва на стр. 2
Страница на публикацията: 01020304
" Знаеше се, че отиваме в Полша. Мина един барабанчик през Калето, разсилен в кметството, децата тичахме след него. Каза, че би трябвало да се подготвят пет кг на човек – хранителни запаси, че ще заминат всички евреи. Не обясняваха за какво. Закон за отбрана на нацията. Можеш ли да протестираш ", пита през днешния ден Аврам Папаро.
В първите месеци на онази 1943 година видинските евреи не знаели за лагерите на гибелта. Имали смътна визия, че нещо неприятно се случва в Европа. Но мислили, че ги изселват от България, с цел да работят в Полша.
Полицаите обаче знаели. „ Един мустакат, доста забавен офицер, предложи на родителите ми да ме осинови. „ Вий там, където отивате, не се знае дали ще се върнете, обаче тоя, дребния ми го оставете. Аз ще го виждам като мое дете “, спомня си Папаро. Те отказали.
Майката на Аврам ушила торби от чаршафи, приготвила сухари, чорапи за себе си, брачна половинка си Яко и трите им деца – Рафаел, Естер и Аврам. Но в никакъв случай не събрала багажа им в тях. Товарните влакове с открити вагони, които трябвало да тръгнат в нощта на 9-и против 10 март с към 8 000 евреи от остаряла България по пътя към газовите камери, останали празни на гарите. На 4 март обаче тръгнали вагоните, откарали към 12 хиляди евреи от Западна Тракия и Македония - окупираните от Германия елементи от Гърция и Югославия, които Берлин е дал за администриране на България.
През пролетта на 43-а Папаро е шестгодишно дете. Роден е през август 1936 година във Видин, само че животът му го води първо в София – където приключва междинното и висшето си математическо обучение – по-късно – във Виена, Рабат, Казабланка, където преподава и още веднъж се връща в родната България. Пенсионира се на 60 година като преподавател в столичната 7-ма гимназия, само че продължава да преподава частни уроци. Приключва и с тях, когато е на 80, само че не си дава отмора от дейната си работа в помощ на Организацията на евреите в България „ Шалом “.
Срещу евреите
През 1940 година се приема Закон за отбрана на нацията. Той е оповестен в Държавен вестник и влиза в действие през януари 1941 година С него, наред с останалото, се лишават голям брой права на евреите у нас.
„ По този закон се лишават не доста права, а съвсем всички права на евреите “, споделя 81-годишният през днешния ден Аврам Папаро и изрежда рестриктивните мерки: не могат да работят държавна работа, не могат да бъдат юристи, митничари, нямат право да се женят за българи, да имат друговерци за прислуга. Впоследствие на евреите се постановат големи имотни налози, мъжете от 18 година нагоре пък са вземани всяко лято в трудови лагери.
Лагерите
Бащата на Аврам – Яко, е в трудов лагер всяко лято от 1941 година до 1944 година в това число.
След 9 септември 1944 година някои споделяха, че тези лета са били ужасни, други – че не са били ужасни. Каква е истината? „ Не е правилно нито едното, нито другото “, споделя Папаро и вади към този момент пожълтели фотоси, на които се вижда татко му – облечен в хубава българска военна униформа.
„ Лятото на 1941 година Ето татко ми в Церово, ето палатките. Облечени са в красиви български военни облекла, с ботуши, с колани. “ На друга фотография се вижда група, пристигнала от Видин. На трета – „ моят чичо, сестра ми, брат ми – идваме на посетители в неделя, с цел да забележим татко ми “.
Българите се отнасяли добре, пускали евреите в събота и неделя, до момента в който германците не наложили друго.
„ Един ден минава група от посолството на Германия, след което изпращат депеша на Иван Попов (министър на външните работи по това време – бел. ред.), до неговата картира на ул. „ Дрян “ в кв. Княжево. „ Какви са тия безобразия? Евреите да бъдат с хубави военни български облекла? С колани и хубави ботуши? Как може да ги пускате в събота и неделя в отпуски? Те не заслужават това, те са кучета “.
Положението на евреите стартира да се утежнява. От 42-ра до 44-та те още веднъж са в лагери, само че „ няма и помен от хубавите облекла и храна “. Започват побоища, санкции.
През 1944 година татко му е в лагера в Белене, където има към 700 евреи, а Аврам има явен спомен от завръщането му вкъщи няколко дни преди 9 септември.
„ Дойде въшлясал, измършавял, с някакви шумове в ушите. Разказваше ни, че в случай че някой се провини в нещо, фелдфебелът го санкционира да стои потънал до шията във водата в блатно място покрай брега. През лятото водата е топла, не е неприятна, обаче има пиявици и стартират да те смучат. “
Следва на стр. 2
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ